Защо се налага да имаме търпение?

Какво ще ни донесе това умение?

Още от деца чуваме изрази като „Бързата работа срам за майстора”, „Бавно, но славно.” и пр. Тогава може би не сме ги разбирали така, както ги разбираме днес, но определено са ни посочвали правилния път тогава, когато сме били съвсем объркани. Всъщност правят го и до днес. Те ни идват напомощ, когато се чувстваме съвсем безпомощни и мозъкът ни изключва. Тогава се сещаме, че за да го включим, трябва да спрем да бързаме и да обмислим ситуацията и да проявим търпение към себе си. 

 

Когато сме затрупани с работа и някой отстрани ни гледа нетърпеливо и изнервено в очакване да свършим всичко на минутата, несъзнателно започваме и ние да се пришпорваме. Тогава мозъкът ни автоматично отказва да ни се подчинява. Това води до зле свършена работа и неудовлетвореност от ваша страна и от страна на този, който потропва с крак и наблюдава с нетърпение всяка ваша стъпка. 

 

Спомнете си, че преди всичко сте хора, а не роботи. Не става магия с натискането на едно копче. В стресова ситуация, в която човек губи търпение забравя всичко това и изключва, че всъщност би могло да стане в пъти по-бързо и качествено каквото и да било. Питате се защо? Защото тогава действате с мисъл и имате възможност да вземете адекватни решения.

 

Търпението не се изисква само от задълженията, които ни се натрупват с всеки изминал ден. То е необходимо и при личния ни живот, за да бъде той смислен и пълноценен.

 

Когато проявяваме търпение към близките си и към нас самите, тогава щастието ни е гарантирано. Не е необходимо да се насилват емоции или действия. Когато например се чувстваме самотни, не бива да се доверяваме на всеки, а трябва просто да изчакаме търпеливо да срещнем човека, който наистина е за нас или поне така се чувстваме в неговата компания. 

 

В същата тази ситуация приятелите са тези, които обикновено ни подават ръка, но те не са кошчета за душевни отпадъци. Не винаги могат да се отзоват и понякога се налага да почакаме. Те никога няма да ни подминат без да ни подадат ръка. От нас се изисква единствено търпение. 

Автор: